Татяна Буруджиева в ПИК и "Ретро": 30 дни толеранс към кабинета и войната започва
ПИК с нов канал в Телеграм
Последвайте ни в Google News Showcase
Бавно и с обичайното ниво на емоция работи Народното събрание. Темпът е даже към забавяне - за месец успяха да си изберат председател, за 2 - правителство. Очаквам за 3 месеца да успеят да конструират всички комисии и ръководствата им. И може би за 4 месеца ще успеят да отговорят и на искането за сваляне на имунитети. Засега се запознават с документите.
Явно в историята са вече радостта и еуфорията, с която НС се е отнасяло към възможността да лиши някой и друг депутат и дори политически лидер от имунитет. Както и времената, в които като се искаше имунитет на депутат, той си го даваше сам. Сега това са по-скоро изключения, правилото е – не бързам да си го дам сам, нито останалите депутати бързат да ми го вземат.
Разбирате, че става дума за напълно нова ситуация – обвиняват те, ти се правиш, че някой просто клати въздуха. Такива терзания като това, че се очерня името ти, накърнява се репутацията ти и прочее, нямат вече място. Логично, защото когато ти искат имунитета, вече е модерно да кажеш, че атакуват демокрацията и естествено е да я пазиш дори с цената на несвален имунитет.
Ще попитате – защо изобщо се занимаваме с имунитетите и факта, че досега народните представители още не са се произнесли по тях? Защото това е пример за начина, по който вече се работи в държавата. Вече 4 месеца няма решение за изборите (казусът "Величие"), все още чакаме КС да се изкаже по промените в конституцията (казусът "служебни правителства") и НС да се произнесе по искането на главния прокурор за сваляне на имунитети на народни представители. И така, работи се бавно, но дали качествено, е неясно. Бюджет все още нямаме, а вече е краят на януари.
Напредвали сме били в процеса на присъединяване на България към еврозоната. Припомням - трябваше да сме вътре 2024 г. Отложиха го за 2025-а. И сега време е да си кажем честно, че датата била 1 януари 2026, което ми се вижда все още мираж. В същото време тече кампания, по министерства работят и усвояват ресурси за това, на касовите бележки на някои магазини вече цените са в лева и в евро. Но никой нищо не прави за овладяване на цените, породени само от приказките за въвеждане на еврото. Засилени от повишаването на цените на тока и водата.
В тази обстановка - на дълбока леност, обзела институциите, и покачване градуса на недоволството на гражданите, имаме избрано и дори приело властта правителство. ПП-ДБ решиха да изобразят гняв, като му лепнат етикета - връзки с Пеевски. Той веднага атакува с публикации, показващи не само есемесите на Кирил Петков и Денков към него, но и огромното количество пропуснати позвънявания от тях. Можем да кажем, че се очерта първият фронт срещу правителството и кой ще го унищожава.
Вторият фронт на опозиция срещу правителството е на "Възраждане". Там засега битката е обявена, но ударите ще последват действията на правителството - т. е. "Възраждане" като опозиция вероятно ще следва класическото поведение на атака на всяко действие на правителството, което влиза в противоречие с политиките и решенията, предложени от тях. Това е ситуация, в която опозицията работи за привличане на подкрепа към своите политики и политически решения чрез критика на управляващите.
Третият фронт се оглавява от Пеевски и, парадоксално, включва поборниците от МЕЧ. Това е фронт на атака към властта, която не е в ръцете на правилните хора. Т. е. това ще са серии от атаки под шапката на битката за нов тип управление.
Както се очертава, сериозна атака и създаване на ситуация, в която правителството трудно ще работи. Да, ще има и удари, ще има и много пушилка, но ако им се работи, могат да работят. Защото опозицията е разпиляна и по-скоро води борба вътре в своите редици кой е по-силна и ефективна опозиция, отколкото системно да обединява усилия за сваляне на правителството. В същото време всеки от политическите субекти в опозиция има своя протестен потенциал.
ПП-ДБ досега го използваха символично - съдържаше се в посланията им, че ще приемат или не дадена позиция, защото градската десница може или не може нещо да допусне. Тази градска десница е показала своите възможности за протести, но в същото време точно този потенциал в момента липсва. За 4 години те успяха силно да разочароват надеждите на протестите от 2020-а и според мен само нелеп и недомислен ход на правителството може да предизвика протест от техните избиратели. Политическият им елит е неспособен да създаде такъв.
Протестният потенциал на "Възраждане" зависи от конкретни решения и политики. Истината е, че на правителството ще му се наложи да взема решения за такива – еврото, емигрантите, цените на тока и водата, които водят до темата за концесиите, данъците. Има риск от протест по всяка от тях, но в момента общественото мнение не дава признаци на наличие на енергия и желание за протести. Доминиращо е желанието правителството да работи и да започне решаването на натрупали се проблеми. Така че от умението на самото правителство да покаже и докаже необходимостта на някои непопулярни мерки ще стане ясно дали градусът на напрежението в обществото ще се завърти към протести или към известно търпение в очакване на резултатите от правителствените действия. Най-вероятно е по сектори и по отделни решения да има локализирани по теми протести, които могат да вземат главата на някой министър, но все още правителството не е заплашено от национален протест, който да го свали.
ДПС-НОВО НАЧАЛО и МЕЧ са в ситуацията да избират - дали да подкрепят и да се възползват от напрежението и протестния потенциал на отделни социални групи и професионални гилдии, или да вдигат всеобщ бунт към лошите. Този избор най-вероятно ще стои пред тях поне до есента.
И така, ситуацията, в която започва да работи това правителство, е по-скоро благоприятна – хората искат да го има, за да работи, а опозиционните партии не са в ситуация да оглавят народен гняв срещу него. Както се казва – от тях зависи каква ще е съдбата им. За което не можем да сме силни оптимисти. Всяка от партиите, които го подкрепят, е излъчила за министри политически лица – т. е. това е политическо правителство. В него има хора с опит и хора, които през живота си не са успели да ръководят дори себе си. Експертизата, която несъмнено притежават, е като че ли разиграна – на когото каквото министерство му се падне. Това още повече подчертава извода, че правителството е политическо – зад него стоят партиите. Не само като гаранти за това какви политики ще провеждат министрите, но и като гарант за това въобще как ще работят тези министри.
Следователно важно е какво е състоянието на всяка една от партиите, за да сме сигурни в тях като гаранти. И тук идва мястото на песимизма. Защото само ГЕРБ е ясно като партия какви политики има и какви политики ще следват техните министри. За останалите трябва да се доверим на самите личности. Всеки от вас, читателите, може да се информира кой кой е от министрите на БСП и ИТН и да прецени дали, колко и какво ще може да направи този министър.
Така че обещаната програма на това правителство се превръща в основен ангажимент, по който ще можем да съдим за работата както на отделните министри, така и на кабинета като цяло. Обещаха ни я за 30 дни. Това ще е единственият период на толерантност и търпимост. След това оценките ще са поставени, позициите ще са заети и войната ще започне – войната на правителството с пасивното недоверие на гражданите. Кога ще се превърне в активно и възможно ли е да се постигне, макар и минимална степен на доверие – това предстои да видим. Засега можем да кажем, че правителството не може да се оправдава със сложна среда на действие. Пред него стоят само предизвикателствата на резултатите от хаотичните действия от последните 4 години.
